понеделник, 5 май 2008 г.

Fortuna fortes metuit, ignavos premit. - Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите.

Мисълта ми беше - струва ли си да се печем като пича от снимката, а не се вземем в ръце и не направим нещо за себе си.Дните минават неусетно и ние стоим с някаква имагинерна надежда за по-добър живот. Всяко начало е трудно но повярвайте ми струва си да опитваш постоянно. Стоенето в едно положение закърнява човешката нужда да се самоусъвършенства. Аз нямам нищо против все да опитвам отново и отново и отново. Всяка нова цел е предизвикателство , което като, че ли те събужда от обзелата ни летаргия. Дори и да се провалиш... какво от това?!? Винаги имаш още един опит. Хубавото в случая е , че сме почти стигнали на дъното и по надолу няма каде да отидем а това ти дава увереност да продължаваш да опитваш. Всеки би трябвало да си постави едни цели , които да го водят в търсенето му.
Аз си поставих например за цел в един период от 10-15 години напред в бъдещето да постигна лично за себе си едно добро финансово благосъстояние.Лека полека, без излишни изхвърления , но за себе си съм сигурен , че след този период ще съм поне с 1 мил. $ напреде.
И не забравяйте местата в ада са на свършване. ПОБЪРЗАЙТЕ да си резервирате докато има. Натисни тук.

Няма коментари: