Равносметка на какво?Какво сме постигнали в живота си.Доколко си е струвало
усилята.Всеки се ражда и пораства с някакви мечти и амбиции.Момента на порастване
може да вземем именно когато се отказваме от повечето от тях.На децата
им е позволено да си мечтаят-какви ще станат като пораснат,какви коли ще
си купят т.н и т.н. Мога до безкрайност да изброявам стереотипните детски и
юношески мечти.Но... Действителността е съвсем друга.
Работиш не каквото искаш а каквото трябва заради пари. Не караш колите
от мечтите си най-малкото защото струват колкото е заплата ти за 20 или
повече години.Влизаш в релсите на скучното си ежедневие и се надяваш
поне "близките" ти хора да са с тебе.Ама не се получава така винаги.
И в тях срещаш отегчените намеци или погледи като,че ли им е писнало
да те гледат.Поставят смешните си делнични неща-работа най-вече
преди тебе.И какво ти остава? Ами гледай си новините до 23 часа и си лягай
нали утре си на работа.Ще трябва да повториш вчерашния ден
с малки разлики,но вярвай ми и той ще свърши като този - след новините ще
си легнеш "сам" и ще чакаш да звънне звънеца за работа.
Мразя отегчението ама на кой му пука какво мразя аз или какво
обичам.Важното е да си мълчиш там и да станеш като звънне часовника.
Веселото е ,че нищо не може да направиш освен да се премериш.
Да се ухилиш тъпо все едно ,че си много доволен от обстоятелствата,
защото ако не си доволен....... става по лошо.Тебе ще обвинят.Естествено
няма кой друг.Ми то като помислиш как може да си такъв неблагодарник
и да не се хилиш доволен като пача от живота си.И малките благинки
не трябва да ти се дават току така.Аре лягай че утре на бачкане.Марш бързо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар