Сън

Подчертавам че това не са мой мисли. Това е геният Иван Кулеков, който размишлява. Нека от сега да се поклоним пред неговия гений.

Сънувам, че живея в един тъп виц. Заедно с американеца и шведа. Американецът пасе крави, шведът строи парламент, а аз правя ограда около къщичката си. Целта ми е да издигна ограда, по-висока от небостъргач, обаче не ми достига материал, затова разграждам по малко от къщичката си. Завалява дъжд, аз обличам черната си мушама, изкопавам тунел под оградата си и отивам да гледам американеца, който пее под дъжда. Запознаваме се. Оказва се, че той не бил забелязал нито мене, нито къщата ми, нито оградата ми. Разказвам на американеца за американското изкуство: Джон Хеселиус, Томас Сали, Уилям Мерит Чейз, Джордж Билоуз, Бенет Нюман, Ад Рейнхарт, Джордж Сегал, Сеул Стайнбърг... Американецът благодари и иска да ми плати за урока. Пристъпвайки на пръсти, към нас приближава шведът. Интересува се дали ще наруши свободата ни, ако привечер - между 17.10 и 17.45 часа - се разхожда из вица. В същото време от Стокхолм се интересуват какво е мнението на шведа относно подготвящия се закон за декоративните рибки - трябва ли да се забрани отглеждането им в аквариуми, по-малки от 90х50х40 см, или не трябва. Казвам на шведа и американеца, че имам познат пазач на язовир и мога да си ловя риба и когато риболовът е забранен. Американецът и шведът или не разбират какво им говоря, или се правят, че не разбират. Казвам им ииий, вижте там какво хвърчи, те вдигат глави, аз им отправям по един ритник отзад и смеейки се, се прибирам зад оградата си. Започвам да се ядосвам на съня си. Защо американецът пее под дъжда, а аз, който знам за американското изкуство повече от него, го гледам уплашен изпод черната си мушама? Защо шведът, който не знае ни какво е робство, ни какво е терор, ни какво е насилие, цени свободата повече от мене? Защо аз имам образование, а онези хора - култура? Защо живея в такъв тъп виц? Защо моят сън изобщо не зависи от мене? Не, така повече не се издържа! Заспивам отново...

След като прочетох това се почуствах много странно. Сякаш бе писано за мен. Но... Все пак ние живеем в виц вече 17 години. Всичко ни е като виц. Управлявашите, шефовете ни. Дори някой от нас са се превърнали в виц. Всичко е един виц. Дори живота може да бъде определен като виц. Тои е смешен. 
Дали изобщо нашият живот струва нещо? Или просто сме герой от един виц създаден от Бог?